Относно възможността в хода на висящ исков процес ответникът след преклудиране на възможността да направи възражение за прихващане, да направи волеизвление за прихващане по смисъла на чл. 104 от ГПК и да се позове на последиците от извършено в хода на производството извънсъдебно прихващане
Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление.
Фактическият състав на правото да се извърши извънсъдебно прихващане, предполага наличието на следните елементи: на първо място, е необходимо да съществуват две задължения (вземания), които трябва да са действителни. На второ място, за възникване на правото да се извърши прихващане, следва двете вземания да бъдат насрещни, без да е необходимо същите да бъдат предмет на едно и също правоотношение. Третият елемент на фактическия състав на правото да се извърши прихващане, е изискването двете задължения да имат за предмет пари, или еднородни заместими вещи. Вземането на страната, която прихваща, следва да е изискуемо и на последно място, за да възникне правото да се извърши прихващане, е необходима ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващането. Изискването за ликвидност има само едно изключение - прихващане с неликвидно вземане е допустимо само под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено - в този случай прихващането настъпва занапред. В българското законодателство обаче няма нормативно определени критерии за правното понятие "ликвидност".
Какво е "ликвидност"?
Определение за „ликвидност“ дава Върховния съд в РЕШЕНИЕ № 74 ОТ 12.03.1994 Г. ПО ГР. Д. № 809/1993 Г., V Г. О. НА ВС, като прием, че „под понятието „ликвидност“, съдържащо се в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, следва да се разбира, че насрещните вземания съществуват реално в правния мир, т.е. че са налице фактите от които те произтичат и че е определен техният размер“.В по-новата съдебна практика се приема, че ликвидно е онова вземане, чието основание е безспорно и чийто размер е определен, т. е. вземане, установено с влязло в сила решение или по отношение на което не е налице правен спор.
По отношение на неликвидни вземания прихващане може да се извърши само чрез насрещен иск или възражение в хода на висящ процес. Съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на постановеното решение, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че занапред им се признава качеството на ликвидност.
Възражението за прихващане по своята същност представлява едно процесуално действие за защита срещу иска. Без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл. 298, ал. 4 ГПК. Правните последици на възражението за съдебно прихващане са аналогични на насрещния иск, тъй като и при двата процесуални способа се формира сила на пресъдено нещо по заявеното с тях спорно право. А след като меродавният момент за възникването й е денят, в който са приключили устните състезания, което задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за спорното право факти, настъпили след предявяване на иска (чл. 188, ал. 3 ГПК), то следва извода, че съдебният акт трябва да зачете и настъпилата в хода на делото изискуемост на насрещното вземане, независимо дали то е въведено като предмет на насрещния иск или е предявено с възражението за прихващане.
Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита, не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно и за разлика от извънсъдебното прихващане, то се извършва занапред.
Правото на ответника да направи възражение за прихващане се преклудира с отговора на исковата молба, както се преклудират всички възражения, които не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответното волеизявление (за унищожаване, за прихващане, за подобрения, за давност, оспорване истинността на документ и др.). Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение. Във въззивното производство възражението за прихващане може за първи път да се заяви, само ако се изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания.
В срока за отговор ответникът следва да направи и фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти. По отношение на фактите срокът за отговор е фатален. Съдът има задължение да дава на страните указания в първото по делото заседание, но само във връзка с необходимостта да се ангажират доказателства за фактите, на които страните вече са се позовали.
Възможността за извършване на извънсъдебно прихващане във висящ исков процес
Възниква въпроса за възможността в хода на висящ исков процес ответникът след преклудиране на възможността да направи възражение за прихващане, да направи волеизвление за прихващане по смисъла на чл. 104 от ГПК и да се позове на последиците от извършено в хода на производството извънсъдебно прихващане. По принцип случаите, в които факта на погасяване на вземането предмет на висящо исково производство, посредством някои от способите за погасяване /плащане, прихващане подновяване, делегация, опрощаване и сливане/ е настъпил в хода на висящото дело, следва да се квалифицира като новонастъпило обстоятелство от значение за изхода на спора, което може да бъде наведено и след отговора на исковата молба и подлежи на доказване в хода на процеса.
Особеност в практиката представялват случаите, в които погасяването е извършено чрез извънсъдебно прихващане в хода на висящо исково произовдство и ищецът оспори действителността на извършеното извърнсъдебно прихващане, на последиците от което ответникът се позовава, като оспори насрещното вземане. В практиката се приема, че в този случай вземането е спорно и липсва един от елементите на фактическия състав, за да настъпят последиците на материалноправното изявление за прихващане, което има за своя последица погасяване на задълженията до размера на по-малкото от тях, а именно липсва ликвидност на насрещното вземане, тъй като същото е оспорено от ищеца.
В конкретната хипотеза се касае за правопогасяващо възражение на ответника като средство за защита срещу първоначалния иск, т. е. отбранително средство, при което решението има установително действие. Субективното материално право да прихване се предявява от ответника чрез изрично волеизявление отправено до насрещната страна, но неговата правопогасяваща функция се проявява при условие, че бъде доказана, при положение че позоваването на последиците от извънсъдебното прихващане са оспорени от ищеца. Ликвидността, разбирана като реално съществуване на вземането следва да бъде установена, т. е. или да не се оспорва от длъжника или ако се оспорва да бъде доказана. Обстоятелството, че ликвидността на оспореното насрещно вземане е установена чрез събиране на доказателства при разглеждане на делото, не прегражда пътя за допустимост на прихващането, като законно средство за погасяване на вземанията.
В случаите в които има изрично изявление за прихващане и въпреки че насрещното вземане е оспорено от длъжника, то е доказано от ответника в хода на производството по своето основание и размер и безспорно се установява, че към момента на гледане на делото и двете вземания са съществували едновременно годни за прихващане, предявеното правопогасяващо възражение, направено от ответника срещу вземането на ищеца се явява основателно.
Установяване на насрещното вземане
Възниква въпроса за начина, по който следва да бъде установено насрещното вземане - във висящото производство или посредством установителен иск в отделно производство.
Този въпрос е от значение не само предвид обстоятелството, че иск за установяване на оспореното вземане предявен в отделно производство не се явява преюдициялен по смисъла на чл. 229 от ГПК и не е основание за спиране на първоначалното дело, но и с оглед основателността например на претенцията за заплащане обезщетение за забава на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид че при извънсъдебното прихващане вземания се погасяват към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление. В случай че са предявени два обективно съединени иска с различно правно основание и наред с главницата, е предявен и иск за заплащане обезщетение за забава на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то това обезщетение се дължи за периода от който вземането е останало изискуемо до момента на исковата молба за присъждане на главното задължение. Този иск е определен по размер, включен е в исковата сума и върху него е внесена дължимата държавна такса. Така при доказано в хода на производството погасяване чрез извършено извънсъдебно прихващане с вземане станало изискуемо преди падежа на претендираното с исковата молба насрещно вземане, искът за присъждане на обезщетение за забава се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Последици от "извънсъдебното" прихващането във висящо производство
Накрая следва да се отбележи, че за разлика от възражението за прихващане /като процесуален способ на защита/, което може да бъде направено като евентуално, /спрямо например възражение за недействителност на основанието, възражение възражение срещу претендирания размер и т.н./, то правопогасяващото възражение на ответника, при което същият се позовава на последиците от извършено извънсъдебно прихващане в хода на висящото производство, означава признавне на възникването, действителността и дължимостта на вземането предмет на исковата молба.
Comments